Упадъкът на хуманитарните науки в САЩ: Слаби преподаватели преподават слаби курсове на слаби студенти
До каква степен проблемите на расовия и ЛГБТ радикализъм – най-видимите премеждия на хуманитаристиката през днешния ден – лежат в основата на този развой, е отворена полемика. Фундаменталната смяна не е политическа, нито икономическа. Тя е академична.
Автор: Деклан Лиъри, . Следвайте " Гласове " в
Изучаването на литература към този момент не вълнува мозъците и душите на студентите
Поради голям брой аргументи, множеството от които зависещи от мен, приключих доста неприятен лицей, в който бях доста несъвършен студент.
Бях там, с цел да уча класическа лингвистика и открих още с идването си, че такава стратегия като цяло не съществува. (Прочетох Омир през първия учебен срок и разбрах, че това в действителност е крайъгълния камък на образователната стратегия по гръцки, тъкмо както беше и в гимназията.)
Затова трябваше да пропилявам времето и доларите за образование другаде. Записах (и прекъснах) както философия, по този начин и теология и съумях през множеството време да се придържам към историята и британския. Изоставих философията, за щото всичките преподаватели бяха скучни, а теологията – тъй като всичките преподаватели бяха смахнати. Продължих с британския, най-много тъй като преподавателите бяха очарователни.
Всичките бяха либерали, несъмнено – единствените консерватори бяха в бизнес учебното заведение – само че това е настрана от тематиката. Бяха умни и бяха приятни и се интересуваха от това, което преподават, или най-малко задоволително, че да не злоупотребяват с идеологическите средства за изтезание на постмодерната академичност.
Самата стратегия беше много обичайната, стига да подбереш деликатно курсовете си. Успях да остана настрани от феминистката лирика и постколониалните проучвания. Изучавах литературата на британския подем с най-хубавия жив академик, Едмънд Спенсър – приятна, донкихотовска фигура, наближаваща по това време деветдесетте, който беше учил в Йейл с Новите критици и в Кеймбридж с К.С. Луис. Изучих Джейн Еър и Киплинг с преподавател от остарялата школа, с кръпки на лактите, който направи значително жестове, с цел да не ми разреши да се проваля по Викторианска литература. Изучих поетите-модернисти с ексцентричка от Южна Африка, с конска опашка, чиято перформативна гранична полуда привеждаше формата и нейната субстанция към живот.
Обичах да уча литература и в този момент съзнавам, че това беше допустимо за мен, защото пейзажът беше отдалечен на американското висше обучение. Прочетох фундаменталните класики от „ Беулф “ до „ Четири квартета “. Но също по този начин прочетох и Юлияна от Норич и дребните поеми на Езра Паунд и доста други поразителни дребни работи, които надали бих намерил отвън класната стая.
Спомням си изключително добре по какъв начин бях запленен от „ Близо до Перигорд “ на Паунд – спекулативна историческа поема за Бертран де Борн, средновековния западен трубадур и аристократ, наказан от Данте на осмия кръг на пъкъла – и написах върху него най-голямата си писмена работа в модернисткия курс. Не прецизирах концепцията с професора (както би трябвало да направя). Той върна работата ми след няколко седмици, като на гърба беше надраскал, че изцяло неправилно съм схванал заданието. Няколко реда по-надолу, имаше, съгласно мен, едно обилно и великодушно „ А “.
Само три години след завършването си, се запитвам какъв брой студенти могат да споделят сходен опит. В много известно есе за последния брой на „ Ню Йоркър “ Нейтън Хелър следи „ свободното рухване “ на записалите се в хуманитаристика и пита
„ Какво се случи? “
Ще ви кажа – сегашното е непозната страна.
Хелър преглежда въпроса от двата края на спектъра – Държавния университет на Аризона и в колежа Харвард. Той е изумен, че броят на завършващите британски език в университета е намалял с 39% за интервал от осем години, като в това време преподавателите по британски там са 71, в това число единайсет откриватели на Шекспир, множеството от които цветнокожи. Той не схваща също по този начин и по какъв начин броя на завършващите британски в Харвард е намаляла с три четвърти за почти два пъти по-дълъг интервал, откакто студентите в Харвард са толкоз загрижени за идентичността и впрочем.
Джон Ричард Кари, професор по немска литература (и отличен пианист) в университета " Джон Хопкинс ", с вратовръзка и сако, седи със събрани ръце, до момента в който се среща с двама студенти над отворена книга. Снимката е направена през 50-те години на предишния век.
В един от най-забележителните пасажи на есето си, деканът на Харвард Аманда Клейбоу признава, че нейните студенти по британски не са в положение да прочетат „ Аленото писмо “ – известно художествено произведение на няма и 200 години – защото езикът е толкоз комплициран, че като че ли е непознат.
Хелър и неговите репортери излагат някои хрумвания за аргументите за рецесията. Джеймс Шапиро, професор от Колумбийския университет, твърди без никаква подигравка, че 1958 година – когато кранчето на федералните пари се отваря необятно със Закона за отбрана на образованието – бележи „ началото на славните дни на хуманитаристиката “. Всичко отива по дяволите, когато парите стопират през 2007 година.
Това, несъмнено, са нелепости, същинският проблем е доста елементарен: слаби преподаватели преподават слаби курсове на слаби студенти. В образованието има по-широка рецесия, което прави даже елитните студенти неспособни да усвоят материал, преподаван в междинното учебно заведение преди един век. Но в най-пряк смисъл, упадъкът на хуманитаристиката е най-вече самопредизвикан.
Той стартира преди няколко генерации, 1958 година е добра начална точка, въпреки че по-добрата насочна точка е 10 години по-късно, по времето на двойния приток на наборници, опитващи да се измъкнат от Виетнам, както и на ветераните-стипендианти. По това време хора, които нямат никаква работа в лицей, стартират да заливат американските кампуси. Тази смяна постанова да стартира развой на профанизиране. Когато задоволително новодошли се насочват към докторски стратегии и по-късно към специалности, профанизирането продължава към този момент по-скоро по случайност, в сравнение с по желание.
До каква степен проблемите на расовия и ЛГБТ радикализма – най-видимите премеждия на хуманитаристиката през днешния ден – лежат в основата на този развой, е отворена полемика. Фундаменталната смяна не е политическа, нито икономическа. Тя е академична.
Човешката природа не се е трансформирала сред 2012 и 2020 година. Департаментите по британска лингвистика обаче са. Последните остатъци от остарелия режим измряха. (Моят персонален другар и почитан специалист по Спенсър, умря през първите седмици на пандемията, шейсет и седем години след дипломирането си в Йейл). Какво се случва със експертите по британски въобще не е мистерия за никой рационален човек, който е влизал в час по британски в някое от американските учебни заведения. Изучаването на литературата е спряло да бъде това, което беше в дните, когато можеше да развълнува мозъците и душите на учениците.
Преди няколко дни бях замъкнат в книжарница/кафе/бар, което не се справяше изключително добре с нито едно трите неща. Но всред купищата BLM прокламации и наръчниците за самопомощ за шефки, открих том с определени поеми на Паунд. За разлика от оня от моето следване, този включваше „ Близо до Перигорд “.
Няколко дни по-късно се разхождах пред камината и препрочитах поемата, която беше запленила въображението ми в бакалавърския курс по британски.
Щастлив съм да споделя, че тя към момента пее, към момента завладява, и към момента може да развълнува мозъка на младеж, със своята комбинация от романтика и интрига. Или със тактиката и лириката си. По метод, по който нито една полемика за расизма в „ Бурята “ в никакъв случай не би могла.
Потърсете я в образователната стратегия на който и да е лицей в страната и още веднъж си задайте въпроса за какво филантропичните науки умират.
Източник:
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
06 Март 2023437306 Март 2023506605 Март 2023380605 Март 2023400602 Март 2023376928 Фев 20236164КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани05 Март 2023151428 Фев 2023107104 Март 2023110703 Март 20232390
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Автор: Деклан Лиъри, . Следвайте " Гласове " в
Изучаването на литература към този момент не вълнува мозъците и душите на студентите
Поради голям брой аргументи, множеството от които зависещи от мен, приключих доста неприятен лицей, в който бях доста несъвършен студент.
Бях там, с цел да уча класическа лингвистика и открих още с идването си, че такава стратегия като цяло не съществува. (Прочетох Омир през първия учебен срок и разбрах, че това в действителност е крайъгълния камък на образователната стратегия по гръцки, тъкмо както беше и в гимназията.)
Затова трябваше да пропилявам времето и доларите за образование другаде. Записах (и прекъснах) както философия, по този начин и теология и съумях през множеството време да се придържам към историята и британския. Изоставих философията, за щото всичките преподаватели бяха скучни, а теологията – тъй като всичките преподаватели бяха смахнати. Продължих с британския, най-много тъй като преподавателите бяха очарователни.
Всичките бяха либерали, несъмнено – единствените консерватори бяха в бизнес учебното заведение – само че това е настрана от тематиката. Бяха умни и бяха приятни и се интересуваха от това, което преподават, или най-малко задоволително, че да не злоупотребяват с идеологическите средства за изтезание на постмодерната академичност.
Самата стратегия беше много обичайната, стига да подбереш деликатно курсовете си. Успях да остана настрани от феминистката лирика и постколониалните проучвания. Изучавах литературата на британския подем с най-хубавия жив академик, Едмънд Спенсър – приятна, донкихотовска фигура, наближаваща по това време деветдесетте, който беше учил в Йейл с Новите критици и в Кеймбридж с К.С. Луис. Изучих Джейн Еър и Киплинг с преподавател от остарялата школа, с кръпки на лактите, който направи значително жестове, с цел да не ми разреши да се проваля по Викторианска литература. Изучих поетите-модернисти с ексцентричка от Южна Африка, с конска опашка, чиято перформативна гранична полуда привеждаше формата и нейната субстанция към живот.
Обичах да уча литература и в този момент съзнавам, че това беше допустимо за мен, защото пейзажът беше отдалечен на американското висше обучение. Прочетох фундаменталните класики от „ Беулф “ до „ Четири квартета “. Но също по този начин прочетох и Юлияна от Норич и дребните поеми на Езра Паунд и доста други поразителни дребни работи, които надали бих намерил отвън класната стая.
Спомням си изключително добре по какъв начин бях запленен от „ Близо до Перигорд “ на Паунд – спекулативна историческа поема за Бертран де Борн, средновековния западен трубадур и аристократ, наказан от Данте на осмия кръг на пъкъла – и написах върху него най-голямата си писмена работа в модернисткия курс. Не прецизирах концепцията с професора (както би трябвало да направя). Той върна работата ми след няколко седмици, като на гърба беше надраскал, че изцяло неправилно съм схванал заданието. Няколко реда по-надолу, имаше, съгласно мен, едно обилно и великодушно „ А “.
Само три години след завършването си, се запитвам какъв брой студенти могат да споделят сходен опит. В много известно есе за последния брой на „ Ню Йоркър “ Нейтън Хелър следи „ свободното рухване “ на записалите се в хуманитаристика и пита
„ Какво се случи? “
Ще ви кажа – сегашното е непозната страна.
Хелър преглежда въпроса от двата края на спектъра – Държавния университет на Аризона и в колежа Харвард. Той е изумен, че броят на завършващите британски език в университета е намалял с 39% за интервал от осем години, като в това време преподавателите по британски там са 71, в това число единайсет откриватели на Шекспир, множеството от които цветнокожи. Той не схваща също по този начин и по какъв начин броя на завършващите британски в Харвард е намаляла с три четвърти за почти два пъти по-дълъг интервал, откакто студентите в Харвард са толкоз загрижени за идентичността и впрочем.
Джон Ричард Кари, професор по немска литература (и отличен пианист) в университета " Джон Хопкинс ", с вратовръзка и сако, седи със събрани ръце, до момента в който се среща с двама студенти над отворена книга. Снимката е направена през 50-те години на предишния век.
В един от най-забележителните пасажи на есето си, деканът на Харвард Аманда Клейбоу признава, че нейните студенти по британски не са в положение да прочетат „ Аленото писмо “ – известно художествено произведение на няма и 200 години – защото езикът е толкоз комплициран, че като че ли е непознат.
Хелър и неговите репортери излагат някои хрумвания за аргументите за рецесията. Джеймс Шапиро, професор от Колумбийския университет, твърди без никаква подигравка, че 1958 година – когато кранчето на федералните пари се отваря необятно със Закона за отбрана на образованието – бележи „ началото на славните дни на хуманитаристиката “. Всичко отива по дяволите, когато парите стопират през 2007 година.
Това, несъмнено, са нелепости, същинският проблем е доста елементарен: слаби преподаватели преподават слаби курсове на слаби студенти. В образованието има по-широка рецесия, което прави даже елитните студенти неспособни да усвоят материал, преподаван в междинното учебно заведение преди един век. Но в най-пряк смисъл, упадъкът на хуманитаристиката е най-вече самопредизвикан.
Той стартира преди няколко генерации, 1958 година е добра начална точка, въпреки че по-добрата насочна точка е 10 години по-късно, по времето на двойния приток на наборници, опитващи да се измъкнат от Виетнам, както и на ветераните-стипендианти. По това време хора, които нямат никаква работа в лицей, стартират да заливат американските кампуси. Тази смяна постанова да стартира развой на профанизиране. Когато задоволително новодошли се насочват към докторски стратегии и по-късно към специалности, профанизирането продължава към този момент по-скоро по случайност, в сравнение с по желание.
До каква степен проблемите на расовия и ЛГБТ радикализма – най-видимите премеждия на хуманитаристиката през днешния ден – лежат в основата на този развой, е отворена полемика. Фундаменталната смяна не е политическа, нито икономическа. Тя е академична.
Човешката природа не се е трансформирала сред 2012 и 2020 година. Департаментите по британска лингвистика обаче са. Последните остатъци от остарелия режим измряха. (Моят персонален другар и почитан специалист по Спенсър, умря през първите седмици на пандемията, шейсет и седем години след дипломирането си в Йейл). Какво се случва със експертите по британски въобще не е мистерия за никой рационален човек, който е влизал в час по британски в някое от американските учебни заведения. Изучаването на литературата е спряло да бъде това, което беше в дните, когато можеше да развълнува мозъците и душите на учениците.
Преди няколко дни бях замъкнат в книжарница/кафе/бар, което не се справяше изключително добре с нито едно трите неща. Но всред купищата BLM прокламации и наръчниците за самопомощ за шефки, открих том с определени поеми на Паунд. За разлика от оня от моето следване, този включваше „ Близо до Перигорд “.
Няколко дни по-късно се разхождах пред камината и препрочитах поемата, която беше запленила въображението ми в бакалавърския курс по британски.
Щастлив съм да споделя, че тя към момента пее, към момента завладява, и към момента може да развълнува мозъка на младеж, със своята комбинация от романтика и интрига. Или със тактиката и лириката си. По метод, по който нито една полемика за расизма в „ Бурята “ в никакъв случай не би могла.
Потърсете я в образователната стратегия на който и да е лицей в страната и още веднъж си задайте въпроса за какво филантропичните науки умират.
Източник:
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
06 Март 2023437306 Март 2023506605 Март 2023380605 Март 2023400602 Март 2023376928 Фев 20236164КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани05 Март 2023151428 Фев 2023107104 Март 2023110703 Март 20232390
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ